Ако човек знае, че в стари билкарски книги змийското мляко, наричано от народа още брадавична билка, се среща под наименованията Божия милост, Богородична билка, дар Божий, златен корен, кръвоспираща билка и очен корен, то тогава той може да си представи на каква почит е било едно време това лечебно растение, което днес много хора считат за отровен бурен. Тази неблагосклонност на нашето време към змийското мляко мога да си обясня само с това, че в началото на лекарствената индустрия всички висококачествени лечебни растения са били напълно отречени, за да бъде народът отклонен от тях и насочен към химическите лекарствени средства.
          Змийското мляко е от 30 до 80 см високо, разклонено растение, което цъфти от май през цялото лято, та чак до есента. Листата му са назъбени и приличат на дъбовите. От стъблото и основния корен изтича оранжево-жълт, гъст сок. То обича предимно южните горски окрайнини, зидовете, оградите и насипищата. Колкото и да е сухо лятото и колкото и да са изсъхнали южните горски склонове, от растението ще изтече въпреки това обилно количество от гъстия, оранжево-жълт сок. Змийското мляко може да се намери и през зимата, когато всичко е покрито със сняг, стига обаче да сме си забелязали местонахождението му.
          Растението действува кръвопрочистващо и кръвообразуващо. Аз бих го използувала в комбинация с коприва и филизи от бъз, когато се касае за левкемия. За да се постигне добър успех обаче, от този смесен чай трябва да се изпиват минимум два литра на ден. Змийското мляко е надеждно средство при тежки чернодробни заболявания, когато то се прилага в хомеопатична форма. Почиствайки кръвта и черния дроб, то се отразява много добре и на обмяната на веществата. Тази лечебна билка се използува с успех при заболявания на жлъчката, бъбреците и черния дроб. Накисната във вино (30 г змийско мляко заедно с корените се слагат в половин литър бяло вино и се оставят един-два часа да се изкисват в него), тя много бързо отстранява жълтеница. При хемороиди с парене в ануса. Бодежи и режещи болки при уриниране, а така също и при бучене в ушите, тя може само да бъде препоръчвана. В тези случаи могат да се пият на глътки по 2-3 чаши чай (който не се вари, а само се запарва) на ден. Външно билката се прилага против злокачествени кожни болести, мазоли, брадавици и нелечими лишеи. Сиво перде и петна по роговицата на очите изчезват постепенно. Сокът помага даже при кървене и отделяне на ретината. Взима се листо от змийско мляко, измива се и крехката дръжка се стрива между навлажнения палец и показалеца. Така получената течност се размазва с показалеца, при затворени очи, към ъгълчетата им. Не бива да попада в окото. Макар и да не се нанася директно върху окото, тя въпреки това му се предава. Това важи за сиво перде, слабо зрение и профилактично - при здрави, пренатоварени очи. На мен лично това ми действува благоприятно, когато преглеждам, често пъти до късно среднощ, пристигналата поща. Преуморена отивам в градината, откъсвам си лист змийско мляко и разтривам течността към ъгълчетата на очите по посочения по-горе начин. Всеки път имам приятното усещане, че се вдига було от очите ми. Хомеопатията прави от змийското мляко тинктура, от която при посочените болести могат да се взимат по 10-15 капки в малко вода два-три пъти дневно.
          В нашето време със замърсена околна среда се увеличават случаите, в които от зачервени и започващи изведнъж да растат брадавици се появява рак на кожата.
Косми по лицето, както и силно окосмяване по ръцете и краката на жените се дължат на смущения в бъбреците. Засегнати места се мажат със сок от змийско мляко, което се изстисква в сокоизстисквачка (пресният сок може да стои до половин година в хладилника). Сокът се оставя няколко часа да попива, след това се измива с мек сапун и станалата малко суха кожа се намазва с мехлем от невен, масло от лайка или жълт кантарион (виж "Видове приложения и рецепти"). Освен това трябва да се прави и лечение с чай от коприва - минимум по три-четири чаши, разпределени през деня, както и бани на половината тяло от хвощ за по-добро оросяване на бъбреците (виж при "Хвощ").
          В една енория в Горна Австрия, където през ноември държах доклад, се запознах с един клисар, който носеше очила. Когато през февруари отидох отново там, клисарят вече не носеше очила: както самият той разказа само защото от ноември следвал всеки ден съвета ми със сока от змийско мляко. Освен това сега той виждал много по-добре, отколкото някога с очилата. По това време човекът трябваше да си изравя листата на змийското мляко изпод снежната покривка. Това го споменавам само за да покажа, че някои билки могат да се намерят пресни и през зимата, когато целият растителен свят изглежда мъртъв.