Народът го нарича още голям кокеш или черен оман. Това лечебно растение спада към нашите незаменими и най-добри билки, с които природата ни дарява. То расте по мокри поляни и полски синори, във влажни ями и край води. Срещаме го да цъфти и край огради и по сметища през цялото лято. Листата са грапави и много остри в краищата си. Многогодишният корен, отвън тъмнокафяв до черен, а вътре бял до жълтеникав, е с дебелина на палец, нарязан е много слузест, направо мазен на пипане. Като дълбоко кореноплодно, зарастличето трудно се изкоренява. Корените се изравят през пролетта или есента. Те трябва да се подхванат отдолу с остра лопата. Прясната билка се събира преди и по време на цъфтенето. Тъй като зарастличето в народния език се нарича и черен корен, то не бива да се бърка с испанския черен корен, който се отглежда в зеленчуковите градини и е предназначен за готвене. Тинктурата от зарастличе, която човек лесно може сам да си приготви, крие в себе си чудесна сила. Болни, които дълги години са били лекувани от ревматизъм и отичания на ставите с всевъзможни отлични средства и не са оздравели, намират в тинктурата от зарастличе бърза помощ.
          Една жена, която вече почти не можеше да си служи с дясната ръка (раменната ябълка бе почти неподвижна и лекарят бе констатирал парализа), започна по мой съвет да разтрива всеки ден ставата и ръката си с тинктура. С всеки изминат ден тя усещаше как болките намаляват. Днес ставата е нормално подвижна и жената може да си върши отново домакинската работа.
          Но и листата от зарастличе, попарени и наложени като топла каша върху схванати крайници, помагат през нощта, ако болките са предизвикани от пренатоварване, изкълчване, навяхване или апоплектичен удар.
          Лелята на мъжа ми бе блъсната на улицата от мотор и влезе в болницата с фрактура на тазобедрената става. Сложиха пирон и след оздравяването я изписаха. След една година пиронът трябваше да бъде изваден. Тъй като нямала болки и можела отново да върви добре, тя обаче не направила предвиденото след едногодишния срок изследване. Всичко изглеждало да е много добре, докато един ден се появили непоносими болки. Тогава извадили пирона и се установило, че се е образувало загнояване на костта. Инжекциите успокоявали за известно време болките, но загнояването на костта не се излекувало. В този стадий тя ни дойде на гости - направо да я ожали човек! Мога без преувеличение да заявя: Топлите компреси с каша от зарастличе помогнаха за една нощ. На следващия ден жената вече можеше безболезнено да седи и лежи. И понеже в билковите магазини имало само ситно нарязани коренчета, умната леля ги доизсушавала във фурната и след товз ги прекарвала през една стара кафемелачка (същата работа може да свърши и мелничка). Тя прави тези кашечни компреси (рецептата виж при "Видове приложения и рецепти "), докато изчезнаха всякакви оплаквания.
          Също и бучки от мъртва кост по ръцете и краката закърняват благодарение на такива кашечни компреси. Днес брашно от зарастличе може да се получи в много аптеки. Искам да обърна специално внимание на това, че тези кашечни компреси с брашно от зарастличе могат да доведат до облекчение даже при парализа от кръста надолу. Топли кашечни компреси помагат и при разширени вени, ревматични мускулни одебелявания, подагрени израстъци, тумори, тилни болки, болезнени ампутирани крайници и дори при възпаления на надкостницата.
          От корените може да се приготви също така чай за вътрешна употреба при бронхит, увреждания на храносмилателната система, стомашни кървения и плеврити. Денем се пият от две до четири чаши на глътки. При стомашни язви се препоръчва смесен чай от 100 г зарастличе, 50 г невен и 50 г пача трева ( приготвянето му виж при "Видове приложения и рецепти ").
          Искам още веднъж да спомена тинктурата от зарастличе. Компресите с нея се използуват с много голям успех при външни и вътрешни рани, при наранявания от всякакъв вид прищипвания, вътрешни кръвоизливи и счупвания на костта.
          Листата на зарастличето не се използуват само за налагане, но и като прибавка към водата за баня на цялото тяло при ревматични оплаквания, подагра, болки в костите, смущения в оросяването и увреждания на интервертебралния хрущял. Но при смущения в оросяването на краката, при разширени вени и за допълнително лечение на костни счупвания се правят бани на половината тяло.