Тази, цъфтяща по слогове, пътни и горски окрайнини, хълмове и поляни от юли, та чак до септември билка, носи народните наименования Христова кръв, Христова чудотворка, звъника, порезниче. От тези, разпространени сред народа имена се вижда голямото значение на това лечебно растение.
          Растението достига от 25 до 60 см височина. То е силно разклонено и цъфти в златножълти сенникови съцветия. За да сме сигурни в него, взимаме едно напълно разцъфнало цветче и го смачкваме - трябва да изтече червен сок. Цъфналата билка се събира за приготвяне на чай и бани, а за направата на масло се взимат цветовете.
          Религиозното мислене на народа едно време е свързвало благоухаещия, кървавочервен сок от цветовете с кръвта и раните на нашия спасител Христос. Маслото от жълт кантарион е наистина най-доброто масло за рани. То действува болкоуспокояващо, противовъзпалително и заздравяващо. Една легенда за тревичката, която носи толкова благоговейни народни имена, разказва следното: "Когато любимият апостол на Господа стоял смъртно опечален под кръста, той грижливо събрал опръсканите със свещена кръв растения, за да ги подари на вярващите като скъп спомен за смъртта на Спасителя." Червеният сок на ароматичната билка предизвиква странното чувство, че в червения цвят на златистожълтите цветове има сякаш капка кръв от нашия Спасител.
          На Еньовден - символа на свещените сили на светлината и топлината - жълтият кантарион засиява в най-прекрасната си цветна прелест. На времето момичетата изплитали венци от него и който танцувал около еньовденския огън, трябвало да носи венец от жълт кантарион - еньовденската корона. В тази тайнствена нощ се посипвали и клони от него във водата и по разцъфването на увяхналите цветчета момата разбирала кога догодина ще бъде поискана.
          По стар обичай селяните в Горна Австрия слагали тревичката между две филии хляб и я давали на добитъка да яде, та да не го ловят болести. Днес за съжаление този обичай се спазва само на някои места от набожни селски семейства.
          От всичко казано дотук виждаме на каква почит е жълтият кантарион от незапомнени времена. Чаят от него се използува занервни смущения и нервни болести от всякакъв вид, при увреждания на опашката, също и при изсипвания, причинени от вдигане на тежести. Той е и отлично средство против диария.
          С жълт кантарион може да се пребори и тригеминусна невралгия, когато ежедневно се пият две-три чаши от него, а пък външно съответните места се разтриват продължително време с масло също от него. Тинктурата от жълт кантарион, която човек сам може да си направи и която с голям успех се прилага при нервни болести, неврити, неврози, безсъние и неврастения, се нарича "арника на нервите". Тази тинктура се взима външно за разтриване, а вътрешно – веднъж на ден по 10-15 капки в супена лъжица с вода.
          В жълтия кантарион намират цяр смущения в говора, неспокоен сън, истерични пристъпи, нощно сомнамбулство, както и нощно напикаване и депресии. От практика зная, че при всичките тези заболявания, наред с вътрешната употреба на чая, ефективна помощ оказват и баните на половината тяло с жълт кантарион (виж "видове приложения и рецепти"). Те се правят всяка седмица с шест последователни бани на ходилата. Това лечение се препоръчва при нервно обусловени състояния от всякакъв род.
          Младите момичета трябва да пият всеки ден в годините си на развитие известно време по две чаши чай от жълт кантарион. Той подпомага развитието на женските органи и спомага за отстраняването на нередовност в мензиса.
          Силно възхвалявано природолечебно средство е маслото от жълт кантарион. То не бива да липсва в никое домакинство. Човек може лесно сам да си го приготви (виж "видове приложения и рецепти "). То запазва лечебната си сила две години и се използува успешно не само при отворени рани, пресни наранявания, кръвоизливи, подувания на жлезите и като кожно средство при груба кожа на лицето, но то е и ефективно средство за разтривка при болки в гърба, лумбаго, ишиас и ревматизъм. За да имаме и при рани от изгаряне и попарване с вряла вода съответното домашно средство под ръка, накисваме цветовете в ленено масло. Това масло намира приложение и при слънчеви изгаряния.
          Кърмачета с колики се успокояват скоро, след като им се разтрие коремчето с масло от жълт кантарион. Познавам една селянка, която с това масло лекува всякакви наранявания, даже и тези на домашните животни. Веднъж ръката на мъжа й попадна в една машина и беше тежко наранена. Компресите с жълт кантарион премахнаха скоро всички болки и раните зараснаха безпроблемно. Друг един селянин излекува успешно с масло от жълт кантарион силно външно нараняване на ходилото на коня си. Лекар установил на 8-годишно момиченце подуване на лимфните жлези в корема. Всеки път, когато върху него действувала вътрешна или външна хладина, то получавало болки в корема - в последно време всеки ден, особено сутрин. Майката прочела в брошурата ми, че маслото от жълт кантарион може успешно да се използува при подувания на жлезите. Тогава тя започнала да разтрива с него коремчето на детето, щом то почвало да плаче. След кратко време всичко преминало.