Аир, сабловиден папур (Acorus calamus)

Аир, сабловиден папур (Acorus calamus)        Това водно растение се среща най-често по изкуствени и естествени езера и по бреговете на тихи води. В бреговата кал лежи водоравно пълзящият главен корен, от който нагоре избуяват множество мечовидни листа, достигащи един метър височина. Сплесканият ствол носи в средата си един конусовиден, зеленикав до кафеникавожълт, кочан. Коренът е дебел колкото палец, достига един метър дължина и в прясно състояние има пикантен горчив вкус. Изсушен, той е по-благ. Събира се в ранна пролет или късна есен.
          Коренът на аира се употребява не само заради укрепващото му действие при обща слабост на храносмилателните органи, при стомашни и чревни газове, както и при пристъпи на колики, но той помага отлично и при заболявания на жлезите и подагра. Коренът допринася страшно много за затоплянето и прочистването от слуз на флегматични стомах и черва. Той може да се препоръча както при леност на обмяната на веществата и червата, така и при малокръвие и водянка. Извънредно мършави хора, които са загубили теглото си не от липса на добра храна, трябва да пият чай от корените на аира и от време на време да правят бани на цялото тяло с прибавка на аир. Аирът премахва безапетитие, помага при увреждания на бъбреците и е добро средство за прочистване на цялото тяло. Чаят помага даже при непоносимост към зърнени храни у децата, която напоследък все по-често се среща. Дъвкан бавно, изсушеният корен може да доведе до отвикване от пушенето. Слаби очи се подсилват, когато затворени, клепачите често пъти се мажат с прясно изцеден сок от корените на аира. Сокът се оставя няколко минути да подействува и след това клепачите се измиват със студена вода.
          Много пъти при подутини от измръзване и други видове измръзвания съм помагала с топли бани от аир. Корените се слагат да пренощуват в студена вода и на следващия ден се кипват. После се оставят пет минути да покиснат. След това в малко поохладената, не много гореща, отвара болните места се киснат 20 минути. Тя може да се притопля и да се използува до четири пъти. Тези бани помагат и при студени ръце и крака, но в този случай те трябва да се взимат горещи.
          При един излет от Вайсенбахтал към Посталм срещнах едно семейство от Бад Ишл, което, с тежки раници на гърба, слизаше надолу от планината. Двамата искаха да прекарат няколко безгрижни дни в една хижа. На едно от местата за почивка се присъединих към тях и научих следното: високият 1,85 м мъж, надхвърлил петдесетте, започнал преди една година да слабее все повече и повече, без да знае причината за заболяването си. Когато вече тежал само 48 кг, той влязъл с придружаващата го медицинска сестра в амбулаторията на лекуващия го лекар, който в този момент говорел по телефона с друг лекар, и чул следното: "Сега ще ви пратя най-безнадеждния си пациент с рак на белите дробове!" Така човекът неволно узнал диагнозата на заболяването си. След това някой го посъветвал да дъвче усилено корен от аир, за да се откаже същевременно и от цигарите, а сутрин и вечер да пие чай от бял равнец. Постепенно теглото му започнало да се повишава и тъй като той се чувствувал по-добре, не отишъл повече на лекар. Едва след половин година той се появил в амбулаторията на лекуващия лекар. Същият скочил от бюрото си и, загубил ума и дума, заразглеждал човека пред себе си, за когото той отдавна смятал, че е под земята. "Какво направихте?" било всичко, което той могъл да каже. "Дъвках корени от аир и пих корени от бял равнец." "Корени от аир ли? Къде може да ги намери човек?" "Въобще не е нужно да се търсят, г-н главен лекар, те се купуват във всеки билков магазин срещу няколко шилинга!" Този човек тогава беше вече възстановил предишното си тегло от 86 кг и след половин година, с препълнена раница на гърба, беше предприел похода, на който се запознах с него.
          Майка ми беше тежко болна - червата бяха в ужасно състояние и един ден лекарят ми каза, че трябва да съм готова за най-лошото: било рак на червата. Това беше във времето, когато все още малко се бях занимавала с лечебни билки, макар че и тогава все посягах към естественото и никога не взимах лекарства. Съобщението на лекаря направо ме порази - през деня почти не бях в състояние да си върша работата. Противно на навика ми (моят ден започва в шест часа сутринта и свършва най-често в единадесет вечерта). Веднага след осем часа вечерта си легнах. Тъкмо си мислех за безнадеждното положение на майка ми, когато вратата се отвори. Влезе мъжът ми, сложи малък транзистор до мен и каза: "За да не си съвсем сама!" Малко след това по радиото се чу глас: "Говори домашният лекар. С корен от аир се лекува всяко стомашно и чревно смущение - било то упорито, старо или злокачествено. Взима се чашка студена вода, в нея се сипва равна чаена лъжичка с корен от аир и се оставя да пренощува. На сутринта тя леко се затопля, прецежда се и от нея се пие по една глътка преди и след всяко ядене. На ден това прави шест глътки, повече не бива да се пие. Преди всяка употреба чаят трябва да се затопля на водна баня. Това лечение важи за целия стомашно-чревен тракт, в това число черен дроб, жлъчка, далак и панкреатична жлеза." Извънредно щастлива разказах на следващата сутрин на майка ми за чутото, но тя махна с ръка и каза примиренчески: "На мен вече никой и нищо не може да ми помогне!" все пак аз купих корен от аир и го приложих по следния начин. Направо е чудо, казвам ви, че само след 14 дни всичките оплаквания на майка ми изчезнаха. Всяка седмица тя качваше по 400 г, след като преди това беше силно измършавяла. Покрай тази история аз постепенно навлязох в билколечението и вече можех да помагам в множество безнадеждни случаи. Специално коренът от аир непрекъснато води до смайващи успехи.
          При липса или пък излишък на стомашна киселина коренът от аир регулира и двата случая.
          Една жена от Форарлберг страдала в продължение на две години от болки в стомаха и не можела да издържи и ден без хапчета. Вслушвайки се в съвета ми, тя почна да пие по шест глътки чай от корен от аир и след три дни болките изчезнаха и не се появиха вече.
          Възрастен духовник страдал дълги години от диария и вече се бил примирил с мисълта, че това зло няма да го остави на мира. Следвайки статиите ми, той почнал да пие всеки ден по шест глътки чай от корен от аир. След кратко време червото се оправило.

ВИДОВЕ ПРИЛОЖЕНИЯ И РЕЦЕПТИ

Приготвяне на чай: Чаят от корен от аир се приготвя само с накисване в студена вода. Равна кафяна лъжичка с корен от аир се сипва в 1/4 литър вода и се оставя да пренощува. На сутринта леко се притопля и след това се прецежда. Преди употреба чаят се затопля на водна баня.
Пресен сок: Пресни корени се изчистват добре и още влажни се изстискват в сокоизстисквачката.
Прибавка за баня за цялото тяло: Около 200 г корени от аир се накисват в 5 литра студена вода и се оставят да пренощуват. На следващия ден водата се кипва и се оставя малко да престои. Това се прибавя към водата във ваната (виж и "Бани на цялото тяло" в "Обща част").

НачалоБилките на Мария ТребенСъбиранеБилкова енциклопедияПравила за приготвянеМалка шведска горчивка
АирБял равнецВеликденчеДив лукДребноцвета върбовкаЕнчецЕнювчеЖиловлекЖълта мъртва коприваЖълт кантарионЗарастличеЗмийско млякоИгликаИмелКамшикКиселицаКоприваЛайкаЛопушМащеркаНевенОвчарска торбичкаОрехПлавунПодбелРадикаСалвияСлезХвощЦаревицаЦаричеЦикория

Обратно



Tyxo брояч         
2007 - All rights reserved AKDesign © 2007
Valid CSS Valid XHTML 1.0 Transitional