От него има доста видове: така нареченото пирейно енювче (Galium aparine), което се разстила по ниви, поляни и край огради и поради това бива изтребвано от селяните с препарати за унищожаване на плевелите, достига височина от 60 до 160 см, основата на листата му прилича на джуруляк и има опашати зелено-бели цветни сенници. С помощта на грапаво-власатото си стъбло растението е добър "катерач" и поради това се нарича и "катерещо енювче".
         Същинското енювче (Galium verum), наричано от народа още сламениче, богородична слама, пресичаща млякото тревичка и облекчаваща раните билка, се среща най-често по високите места. То расте изправено нагоре, става 30 до 60 см високо и има златисто-жълти цветове, които ухаят силно на мед. Билката се събира цъфтяща през юли.
         Бялото енювче (Galium mollugo) има жьлтеникаво-бели нежни цветове, подобни на индузиума, лек медовиден, тръпчив мирис и се среща много често по откоси и пътни окрайнини, през време на цъфтежа повече легнало, отколкото изправено. Всички гореспоменати видове на енювчето се доближават в лечебната си сила.
         Растящото в големи количества лековито растение тъне за жалост все повече в забрава. Но тъкмо нему трябва да се обърне по-голямо внимание във времето, в което раковите заболявания се разрастват все повече. Тук трябва да подчертая също, че лечебната сила на пресните растения е значително по-голяма и че при тежки заболявания прилагането им в прясно състояние е задължително. Свежи леторасли от бяло енювче могат да се намерят и през зимата под суха трева, където няма сняг. Чаят от енювче пречиства от болестотворни вещества бъбреци, черен дроб, панкреатична жлеза и далак. Страдащите от нарушени лимфни жлези трябва всеки ден да пият този чай. Той помага и при малокръвие, водянка и бодежи в страните. Този чай, приложен външно, действува много бързо при всякакви кожни заболявания, рани, фурункули и черни комедони. Използувайки го за топли миения, той стяга повяхнала кожа на лицето. С успех се използува и прясно изцеденият сок, когато той ежедневно се намазва и се оставя да засъхне върху заболели места по кожата.
         Народната медицина препоръчва енювчето и при епилепсия, истерия, хорея, нервни болести, задържане на урината и при болки, причинени от пясък и камъни. Чаят помага и срещу гуша, ако всеки ден с него се правят гаргари много настойчиво. Една жена сподели с мен, че така се отървала не само от гушата си, но и от заболялата си щитовидна жлеза. Всяка година се срещам в едно курортно казино с приятелско семейство от Виена (Мьодлинг). Когато се видяхме през 1979 г., аз установих, че на жената се бе явила, доста изразена видимо, гуша. От оперирането й тя се страхуваше. Препоръчах енювче. То се попарва и както е топло, с него се правят много пъти на ден дълбоки гаргари. През февруари 1980 г. ние отново се видяхме и, виж ти - гушата беше изчезнала. Извънредно щастлива, жената ми разказа, че мъжът често донасял прясно енювче и, че от самото начало тя усещала как гушата постепенно ставала все по-малка, докато накрая напълно изчезнала. Напоследък се увеличават случаите на схващане на гласните връзки. Това е вероятно вирусно заболяване. Гаргара и промивки с чай от енювче помагат бързо. Според швейцарския пастор Кюнцле той е ефикасно средство и при много тежки бъбречни заболявания или загнояване на бъбреците даже когато всички други средства не помогнат. Енювчето е особено ефикасно, когато се смеси в равни части с горски енчец и жълта мъртва коприва. Въздействието му се вижда много бързо. Пастор Кюнцле говори за 14 дни. Чаят само се запарва и от него се изпива първо половин чашка на гладен стомах - 30 минути преди закуска, а останалото количество се изпива на глътки през деня. При тежки заболявания се пият четири чаши дневно. В миналото енювчето е било много уважавано от жени с оплаквания в матката. То се слагало в леглото на жените преди трудния им момент, за да мине раждането по-леко.
         Пастор Кюнцле разказва в статиите си за един около 45-годишен мъж, който имал тежко бъбречно заболяване, което все повече се влошавало. В крайна сметка единият бъбрек трябвало да бъде премахнат. Другият също бил гноясал и не можел вече да работи добре. Тогава мъжът започнал лечение с енювче. Той изпивал на ден по четири чаши чай от посочената по-горе смес от енювче, горски енчец и жълта мъртва коприва, в резултат на което страданието му изчезнало. Същата смес чай се използува и при спаружване на бъбреците и други тежки бъбречни заболявания.
         Затова сега аз искам, уважаеми мои читатели, да ви представя своя собствен опит с енювчето, за да отсъдите сами. Преди около десет години научих за заболяването на един зъболекар от Линц от рак на езика. След операцията той беше ужасно измършавял и му предстоеше облъчване във Виена. Препоръчах му гаргара с чай от енювче. Само след седмица научих, че облъчванията във Виена вече не били необходими и, че болният с всеки изминал ден все повече се възстановявал. След кратко време той беше вече здрав. При лечението на ракоподобни язви също са възможни изцерения. В последно време се увеличават злокачествените кожни заболявания, които се проявяват като тъмни, силно разграничаващи се, грапаво-мъхнати петна. Те се явяват вероятно вследствие на инфекциозно заболяване. В този случай помага лечение с прясно изцеден сок от енювче и мехлем от невен. Успоредно с това трябва да се пие задължително и кръвопрочистващ чай от невен, коприва и бял равнец. Една жена от Горна Австрия имаше израстък в основата на небцето и ужасни болки в цялата устна кухина. Чрез промивки с чай от енювче, след четири дни буцата и идващите от нея болки изчезнаха.