Известната от семейство устоцветни салвия, наричана от народа още благородна или градинска салвия, царска салвия, мискетова тревичка, меча пета или градински чай, идва от южна Европа и у нас се сади в градините. Тя достига от 30 до 70 см височина, виолетовите цветове наподобяват джуруляци. Срещуположните, сбити листа имат сребрист блясък и излъчват малко горчив, пикантен мирис. Мястото на градинската салвия е на тихо, слънчево кътче. През зимата аз я покривам леко със смърчови клони, тъй като тя не обича студа. Друг един вид полска салвия (Salvia pratensis) се среща по откоси, пасища и поляни. Ароматно ухаещите, тъмносиньо-виолетовите цветове сияят отдалеч. Цветовете на градинската салвия се използуват най-вече за гаргара или за направата на оцет (шепа цветове се изкисват в натурален оцет), който при по-продължително боледуване се използува за благотворна и съживяваща разтривка. Листата се събират преди цъфтежа през май и юни. Тъй като през слънчеви, сухи дни растението развива етерични масла, листата се берат само при слънце, най-добре да е по пладне, и се сушат на сянка.
          Все пак обаче по-лековита от полската салвия е споменатата по-горе благородна или градинска салвия. Салвията е била високо ценено лековито растение още от нашите предци. В едно стихче от около 1300 г. се казва: "Защо трябва един човек да умре, когато в градината салвия расте?" Самото име отразява голямото уважение, което хората от незапомнени времена са изпитвали към това лековито растение: "салвия" произхожда от латинското salvare - лекувам, оздравявам.
          Честото пиене на чай от салвия укрепва цялото тяло, предотвратява апоплектични удари и действува много добре при парализи. Наред с лавандулата тя е единственото лечебно растение, което помага при нощно изпотяване. Тя оборва болестта, която предизвиква нощното изпотяване, чрез живителните си сили тя прогонва голямата слабост, породена от това страдание. Много лекари вече осъзнаха добрите качества на салвията: те я използуват с голям успех при спазми, заболявания на гръбначния мозък, жлезите и при треперене на крайниците. За гореспоменатите болести се изпиват ежедневно по две чаши чай на глътки. Чаят се отразява чудесно и на болен черен дроб, отстранява газове и всички други оплаквания, свързани с нарушения черен дроб. Той действува кръвопрочистващо, способствува отделянето на храчки от дихателните пътища и стомаха, стимулира апетита и отстранява чревни смущения и диария. При ужилване от насекоми се налагат стрити листа от салвия.
          Външно чаят от салвия се препоръчва особено при всякакви възпаления на сливиците, болки в гърлото, гнойни огнища на зъбите, възпаления на фаринкса и устната кухина. Много деца и възрастни не биха стигнали до операция на сливиците, ако навреме бяха започнали със салвията. Ако ги няма сливиците, които като полицаи спират и преработват отровните вещества, тогава тези отровни вещества се отразяват директно на бъбреците. Запарка на салвия помага и при кървящи и клатещи се зъби, пародонтоза и язвички по венеца. С нея се прави гаргара или памучета, напоени с нея, се налагат върху съответните места. За хора със слаби нерви и жени с болен корем е много важно да правят понякога бани на половината тяло със салвия (виж "Видове приложения и рецепти").
          Наред с успешното прилагане на салвията като лечебно растение, не бива да забравяме обаче, че тя е и вкусна подправка. Тя се прибавя в много малки количества, подобно на мащерката или чубрицата, към тлъсти яденета, като свинско печено, печена гъска или пуйка. Готвено от дивеч също става вкусно, като се сложи малко листенце от салвия.