Дребнолистният слез расте покрай огради, пътни окрайнини, до стари стени и сипеи, но само в непосредствена близост на населявана земя. Ако някога човек го срещне далеч от някое селище, то с положителност на това място е имало някога селскостопански постройки или къща.
          Широколистният слез (Malva vulgaris) и другите разновидности се срещат най-често в цветни и зеленчукови градини. И двете съдържат в листата, цветовете и дръжките си слузести и дъбилни вещества. Дребнолистният слез се вие леко и в основата на главния корен е малко дървенист. Той има кръгли, назъбени листа с дълги дръжки и малки виолетови до бледорозови цветове. Неговите кръгли плодове изглеждат като мънички пити кашкавал. Едва ли има израснали на село деца, които да не са яли от тези питчици или пък да не са си играли с тях. Събират се цветовете, листата и дръжките - от юни до септември. Тъй като при сушенето се губят слузести вещества, слезът трябва да се употребява възможно най-пресен. Но и изсушеното растение има все още добри лечебни сили.
          Като чай слезът се е доказал предимно при възпаление на слизестите ципи вътре в организма, при гастрит, при възпаления на слизестите ципи на пикочния мехур, на стомашно-чревния канал и на устната кухина, както и при язви в стомаха и червата. За тези заболявания може да се приготви и супа от листата на слез и ечемик. Първо обаче се слага ечемикът да се свари и когато той изстине, се прибавят листата от слеза.
          Слезът се препоръчва много и при затлачване на белите дробове, бронхит, кашлица и силна пресипналост, както и при ларингит, възпаление на сливиците и пресъхнала уста. Слезът се слага да пренощува в студена вода, за да не се загубят слизестите му вещества. Леко затоплени, на ден се пият две до три чаши на глътки. Слезът лекува дори извънредно упорита и често пъти считана за нелечима белодробна емфузия, която понякога предизвиква много силен задух. Изпиват се минимум по три чаши на ден, както се споменава по-горе, а прецедените и добре затоплени листа и цветове се слагат като компреси за през нощта върху бронхите и белите дробове.
          Много ефикасни се оказват бани и компреси на очите с хладък чай от слез при явяващото се рядко пресъхване на слъзната течност, която води болния до известна безпомощност. Миения с хладък слез действуват благоприятно при сърбящи и парещи алергии на лицето. Външно слезът се прилага при рани, циреи, подпухнали ходила или ръце, произтичащи от счупвания възпаления на вените. В тези случаи се правят бани на ходилата или ръцете (виж "Видове приложения и рецепти").
          С тези бани съм постигала много добри успехи. Особено при счупени кости на краката, когато кракът постоянно се пренатоварва и подпухва, баните със слез са много препоръчителни.
          Подпухнало, отворено ходило не бива да се търпи даже и да е стар човек. И тук помагат бани със слез в комбинация с пресни листа от остролист жиловлек. Последните, добре измити и както са влажни, се слагат върху отворената рана. За една нощ раната се затваря и никога повече не се отваря, даже и да е от десет или петнадесет, та и повече години. Ако страдате от такава отворена рана, то вслушайте се в съвета ми за пресните листа от остролист жиловлек. Ще има да се чудите, как бързо раната ще се затвори. А при четенето на тези редове не си мислете: "Ама тук госпожа Требен здравата преувеличава!". Всичко това аз твърдя въз основа на насъбрания от мен опит.
          Добрият ни слез следователно оправя не само ларингити, но и злокачествени заболявания на ларинкса. За такива случаи се слагат да пренощуват два и половина литра (на четвърт литър вода една препълнена чаена лъжичка билки) и това е дневната доза. На сутринта тя леко се затопля и се съхранява в предварително изплакнат с вряла вода термос. На ден се пият на глътки четири чаши чай, а останалото се използува за гаргара. При сухота в устата, фаринкса и носа, която често дразни болния, се правят също много гаргари и изплаквания с чай от слез. Бани и компреси с този чай се прилагат с успех и при обезсълзени очи.
          Слезът, чието местонахождение е главно до селски къщи, в наши дни бива все повече и повече изтласкван. В стремежа си да не допуска наблизо вода и боклук, а и на къщата си да придаде хубав външен вид, човек прави дебели бетонни пътеки около нея. По този начин обаче той отнема свойственото място на слеза и този голям помощник на човечеството, за който ние не можем да се отблагодарим на Господа, изчезва все повече и повече.