Народът я нарича още жълтурче, глухарче, попадийка, фенерено цвете, млечна пръчка, масно цвете и полска салата. Растението, на което по тревните площи се гледа като на досаден бурен, представлява в действителност полезна лечебна билка за страдащото човечество. То цъфти през април-май по всички синори, поляни и тревни площи - един килим от жълти цветове, който всяка година ни радва. Растението избягва много влажните места. Две негови качества изпъкват: то помага при болести на жлъчката и чернодробни заболявания.
          Листата се събират преди цъфтежа, корените през пролетта или есента, а стъблата през време на цъфтежа. За мен лично стана традиция, щом дойде пролетта, да слагам на масата салата от цялото растение или пък да приготвям за вечеря салата, смесена с картофи и гарнирана с полутвърдо сварени яйца. Когато бях на бани в Югославия, всеки ден на курортистите сервираха, наред с други пресни салати, и салата от радика. Лекарят, известен специалист по черния дроб, отговори на запитването ми в тази връзка, че радиката била много полезна за черния дроб. Днес вече зная, че ежедневната консумация на пет-шест сурови пресни дръжки води до бързи резултати при хронично възпаление на черния дроб (остра пронизваща болка до под дясната плешка). Те помагат и при захарна болест. Диабетиците трябва да изяждат всеки ден по десет дръжки, докато радиката цъфти. Те се измиват заедно с цветовете, след това цветните главички се отстраняват и едва тогава дръжките започват бавно да се дъвчат. В началото дръжката е малко горчива, тя е сочна и с вкус на маруля. Постоянно болнави хора, които се чувствуват като пребити и уморени, трябва да правят 14-дневно лечение с пресни дръжки от радика и тогава ще има да се чудят на превъзходното действие.
          Те помагат обаче и при други оплаквания. Те премахват сърбеж по кожата, лишеи и обриви, подобряват стомашните сокове и прочистват стомаха от всякакви затлачили се вещества. Пресните дръжки могат да разтварят безболезнено жлъчни камъни, те стимулират дейността на черния дроб и жлъчката. Наред с минерални соли в радиката се съдържат и важни лековити и градивни вещества, които са много необходими за отстраняване нарушения в обмяната на веществата. Благодарение на кръвопречистващото си действие тя помага и при подагра и ревматизъм. Подувания на белезите спадат, ако човек издържи лечението с пресните дръжки три-четири седмици. Радиката се прилага успешно и при жълтеница и заболявания на далака.
          Ядени сурови или пък взети изсушени за запарка за чай, корените от радика действуват кръвопречистващо, храносмилащо, потоотделящо, пикочогонно и освежаващо. Те разреждат кръвта и са отлично средство против ленивост.
          Стари билкарски книги разказват, че жените използували запарката от растението и корените като разкрасяващо средство. Те редовно миели с нея очите и лицето си и "се надявали така да добият чисто лице". Растението спада към онези билки, които не търпят зимна почивка, а изкарват листа и в студеното време на годината.
          Научихме рецептата за приготвяне на приятния сироп от радика, която сега ще ви я кажа, за да си направите и вие: Четири препълнени шепи с цветове от радика се слагат в един литър студена вода и се затоплят бавно до кипване. Оставят се малко да поврат, след това тенджерата се сваля от котлона и се оставя да пренощува. На следващия ден всичко това се изсипва в цедка, оставя се да се изцеди водата, а цветовете се изстискват хубаво с две ръце през цедката. В сока се сипва 1 кг нерафинирана захар и се прибавя половин лимон, нарязан на филийки (ако е пръскан - без кората). Ако се прибави повече лимон, тогава сокът киселее. Тенджерата се слага на печката без капак. За да се запазят всички витамини, тя се включва на едно. Така течността се изпарява, без да ври. Сиропът се оставя един-два пъти да изстине, за да се установи правилната му субстанция. Той не бива да е много гъст, тъй като след по-продължително изпарение може да се захароса, но пък и да не е твърде рядък - тогава след известно време ще започне да киселее. Трябва да се получи хубав, гъст сироп, който, намазан на закуска върху филията, да е страшно вкусен.
          Това ценно лечебно растение заема значително място в народната медицина. За жалост то не се дооценява от по-голямата част от населението и се счита за досаден плевел. При една църковна процесия в чест на Тяло Господне ми се наби в очите едно младо момче-знаменосец с обезобразено от акне лице. Насочих майка му към кръвопречистващото действие на копривата и радиката. Оказа се, че тя дори не познаваше радиката, макар да не бе гражданка от големия град, а живееше в малкото ни градче. Когато обясних, как изглежда растението, тя с възмущение ми каза, че не можела да дава на сина си такива бурени.