Всяка пролет носи нова надежда за слънце и топлина. Душевно ние отново сме радостни и окрилени, радваме се на първата зеленина и ликуването на птиците и възприемаме всичко това с цялото си сърце като милостив дар от нашия Създател. Гледайки тази нова, зелена прелест, би трябвало да пристъпим към едно пролетно лечение, към премахване на нечистотиите и прочистване, което ще ни донесе здравословно, с положителност не за пренебрегване освежаване.
         Предимно дивият лук, наричан още горски чесън, магьоснически или цигански лук е един от първите предвестници на пролетта. Свежозелените, ланцетовидни, блестящи и подобни на момина сълза, листа идват от продълговата луковица, която е покрита с бели прозрачни ципи. Гладкото, светлозелено стъбло с бялата цветна топка достига до 30 см височина. Дивият чесън расте само по богати на хумус, влажни поляни, сенчести и влажни лъки, под храсти, в широколистни и планински гори. Силният му чеснов мирис се усеща още преди растението да е видяно с очите. Този мирис му е донесъл името "див чесън" и изключва объркване с листата на момината сълза или с отровните есенни минзухари.
         Те излизат от земята през април и май, понякога и по-рано. Цветчетата, обаче, се забелязват едва в средата на май и юни. Мощни лечебни сили дремят в това растение и се говори, че и мечките след зимния си сън го търсят, за да си пречистят с него стомаха, червата и кръвта. Дивият лук притежава в голяма степен качествата на нашия чесън, само че е значително по-лековит. Поради това той е особено подходящ за прочистващи лечения през пролетта и спомага за възстановяване от хронични кожни болести.
         Тъй като в сухо състояние листата губят лечебните си сили, при пролетното лечение за прочистване и освежаване от нечистотиите те се използуват пресни. Нарязани на дребно, те се поръсват върху филия с масло, ситно накълцани се прибавят като подправка (сурови) в супата, върху картофи, в кнедли и други ястия, в които иначе за по-добър вкус слагаме магданоз. Листата могат да се приготвят и като спанак или салата. Тъй като, употребени в по-големи количества, те предизвикват остър вкус, за спаначника е добре да се смесят с листа от коприва.
         Младите листа се събират през април и май, т.е. още преди цъфтежа, а луковиците през късното лято и есента. Луковиците могат да се използуват по същия начин, както градинския ни чесън. Хора е чувствителен стомах трябва да залеят с топло мляко нарязани на ситно листа и луковици, да ги оставят два-три часа да покиснат и след това да пият на глътки от тази течност. За да си има човек в къщи лечебната сила на дивия чесън през цялата година, се приготвя ракия от него (виж "Видове приложения и рецепти"). От тази ракия се взимат дневно от 10 до 12 капки в малко вода. Тези капки допринасят за чудесна памет, предотвратяват артериосклероза и прогонват редица други оплаквания.
         Дивият чесън действува много благоприятно на стомашно-чревната система. Той е много подходящ както при остри и хронични разстройства, даже и когато те са свързани с образуване на газове и колики, така и при запек, когато той е обусловен от вътрешни спазми или отпускане на червото. Глисти, дори дългите чревни глисти, изчезват след известно време употреба на див чесън. С подобряване дейността на червата замират и онези оплаквания, които често са появяват при стари хора или хора с прекомерен апетит, поради бездействени или препълнени черва. Намаляват предизвиканите от стомаха сърдечни смущения, безсъние, та даже и онези оплаквания, идващи от артериосклероза или високо кръвно налягане, като виене на свят, натиск в главата и тегота. Свръхналягането постепенно спада. Виното от див чесън (виж "Видове приложения и рецепти") е чудесно лечебно средство за всички стари хора със затлачени с храчки гърди и свързаните с това затруднения в дишането. Даже при стара кашлица насъбраните храчки в гърдите се разтварят и с това изчезва и задухът.
         Това лечебно средство може горещо да бъде препоръчвано и при туберкулоза и водянка, от които старите хора често страдат. Прясно употребените листа пречистват също бъбреците и пикочния мехур и стимулират отделянето на урина. Трудно зарастващи рани заздравяват бързо ако се мажат с пресен сок от див лук. Дори заболявания на сърдечните околовръстни артерии намират подобрение.
         Дивият чесън е недостатъчно ценено кръвопрочистващо средство, което се е доказало предимно при хронично нечиста кожа. Швейцарският природолечител пастор Кюнцле възхваляваше силно това растение: "То пречиства цялото тяло, изхвърля болестотворни, затлачили се вещества оздравява кръвта, прогонва и убива отровни вещества. Вечно болнави хора, такива с лишеи и циреи с брашнени лица, скрофульозни и ревматични, би трябвало да почитат дивия чесън като злато. Нито една билка на Земята не е така ефикасна за пречистване на стомаха, червата и кръвта. Младите хора биха разцъфнали като розови пъпки и биха се отворили като елови шишарки на слънце!" Освен това Кюнцле казва, че познава семейства, които "преди през цялата година боледуваха, влачеха се по доктори, бяха целите в обриви и лишеи, скрофульозни по цялото тяло, изглеждаха бледи, сякаш бяха лежали в гроб и изровени оттам от кокошките, а след една по-продължителна употреба на този чудесен божи дар станаха напълно здрави и свежи".