Върбовката, която досега бе твърде непозната като лечебно растение, а и за която в нито една от обичайните билкарски книги не се споменава, започна истинско триумфално шествие като лечебно растение против заболявания на простатата едва след представянето в първото издание на брошурата ми "Здраве от аптеката на Господ". За много кратко време тя стана известна в цяла Европа и извън нея не на последно място и поради това, че при определени болести тя вече е помогнала на множество хора. Поради многото видове върбовка възникна обаче и известна несигурност. От силно лековитите видове трябва да се изброят следните: розово-червената върбовка (Epilobium roseum), дребноцветата върбовка - речна върбовка (Epilobium parviflorum), планинската върбовка (Epilobium montanum), тъмнозелената върбовка (Epilobium obscurum), ланцетовидната върбовка (Epilobium lanzeolatum), хълмистата върбовка (Epilobium collinum), блатната върбовка (Epilobium palustre), чакълестата върбовка (Epilobium fleischer) и алпийската върбовка (Epilobium anagallidifolium). Всички тези видове целебни върбовки могат да се познаят по малките им цветчета в червеникав, бледорозов или почти бял цвят. Те са като заковани върху продълговатите, тесни семенни шушулки, от които след разпукването изскача покритото с бели, памуковидни коси семе. В Тирол върбовката е известна странно под името "женска коса".
          От споменатите целебни видове се събира цялото растение, т.е. стъблото, заедно с листата и цветовете, като трябва да се внимава растението да се къса в средата (то междувпрочем се чупи много лесно), за да може то след това да пусне отстрани нови леторасли. Събраните растения се нарязват още докато са пресни. От чая от върбовка се пият, даже и при най-тежки случаи, само по две чаши на ден и то една чаша сутрин на гладно и една чаша вечер. Това обаче не значи, че човек може да си спести посещението при лекаря. При всяко тежко заболяване трябва на всяка цена да се консултира лекар.
          Два вида върбовка, които човек трудно може да обърка с другите дребноцвети видове, не бива да се събират. Това са чорлавата или вълмова върбовка (Epilobium hirsutum) и горската върбовка (Epilobium angustifolium). Цветовете на първия вид стават големи колкото нокъта на палеца и сияят пурпурночервено. Той се среща често в големи храстоподобни количества, достигащи 150 см височина, по и край равнинни води; стъблата и листтата му са месести, а отдолу леко власати. Известният австрийски ботаник Рихард Вилфорт, който е много добре запознат с върбовката като лечебно растение, не я споменава в книгата си: тя можела, както той казва, много лесно да бъде объркана с вълмовата върбовка, която, за разлика от дребноцветата, има поне пет пъти по-големи листа, по-месести стъбла и листа и достига една значително по-голяма височина, но пък има обратен ефект. Горската върбовка, наричана от народа още огнена или дяволската билка, достига до 150 см височина и обича да расте по горски полянки, горски окрайнини, изсечени, оголеми места и малинаци. Големите пурпурночервени цветове седят в дълги пирамидовидни, редки гроздове по почервенялото стъбло. Тези, срещащи се на много места, върбовки сияят през време на цъфтежа като огненочервени покривала. От народното наименование "дяволска билка" става ясно, че тя не бива да се използува за простатата.
          Майка ми я събираше всяка година и помагаше на много хора при заболявания на пикочния мехур и бъбреците. Лечебното действие е толкова силно, че често пъти тя с един замах отстранява всички оплаквания при заболявания на простатата. Имаше случаи, в които мъже бяха пред операция, уринираха само капки и една-единствена чаша чай довеждаше до облекчение. Чаят, разбира се, трябва да се пие по-продължително време, за да се стигне до излекуване.
          От майка ми научих за един пациент, който имал вече зад себе си три операции от рак на пикочния мехур - клинично доказан рак на мехура и който бил в много лошо физическо състояние. Препоръчах му да пие чай от върбовка. За оздравяването му научих впоследствие от неговия лекар.
          Един аптекар от Мюнхен ми показа в стара, дебела аптекарска книга мястото, където още през 1880 г. Върбовката се цитира като лекарствено средство. Химическите медикаменти обаче са я изтласкали съвсем. Чрез моите доклади, билкарски пътешествия и публикации, върбовката отново стана позната на всички слоеве на населението. Напътствията ми намират у много хора силен отклик, което разбирам от това, че навсякъде, където и да сме на поход с мъжа ми - било то в планината, по горски пътища, край потоци или по оголени места - виждаме за наша радост, че средният леторасъл на върбовката е грижливо обран. Всеки един, който познава тази лечебна билка, я цени и предпазва от изчезване, като я щади при брането. След бране растението покарва отново още два до три пъти. Ако главният корен остане в земята, през следващата пролет той пуска отново листа. Преди известно време можах да помогна на един духовник, отписан от лекарите като безнадежден с рак на простатата и мехура и днес този човек може да се отдаде отново, с пълна сила, на работата си. Много хора, които страдат от простата, могат чрез дребноцветата върбовка отново да оздравеят, често пъти даже без да е нужна операция. Ако вече е направена такава, чаят от върбовка премахва паренето и другите оплаквания, които се явяват често впоследствие. Във всеки случай обаче би трябвало да се консултира лекар.