Лична страница на Атанас Коларов

Интервю с Елисавета Логинова пред сп. „Съвременник“

Списание „Съвременник“ – Госпожо Логинова, добре дош­ли отново в сп. „Съвременник“. Книгата „Колелото на съдбата“ бе продадена в огромен за съвременните ни представи тираж, предизвика дискусия и има прек­расна съдба. Тежи ли ви славата?

Елисавета Логинова – Славата напомня за кра­сив, чуплив и непостоянен предмет, който изисква личното ми внимание, и неговото капризно присъс­твие наистина ме уморява. Приятно е да си известен, но тежи. Ако мога да си послужа с друга метафора, аз се опитвам да изкача планината, смисъла на своя жи­вот, пътят е стръмен, а славата е като раница, пълна с ненужен багаж. Тя ме изтощава, обездвижва ме. Като всеки човек и аз съм суетна в някаква мяра, смятах, че ще понеса славата с ирония, но тя ме изненада и когато ме застигна, осъзнах, че ми тежи. И най-важ­ното, славата ни прави несвободни същества, зави­сими от нещо друго, което е извън нас. Несвободата не е щастие, нали? Аз се опитвам да лекувам хората, а телефонът в кабинета ми непрекъснато звъни… Останах без лично време, личният ми живот е тре­вожно раздвоен, сякаш в него участват две същества: Аз и някакво друго Аз. Прочети цялата статия »