Лична страница на Атанас Коларов

Предговор към „Колелото на съдбата“
от Владимир Зарев

. . . Някъде дълбоко, в тайните на генетичната си памет, ние носим представи за човешкото си детство, когато сме били ръководени пряко от шепота на Вселенското съзнание. Бавно и мъчително ние сме оставяли след себе си история, отминали са ни хиляди войни и насилия, усъвършенствали сме разума си и сме постигали технологически умения, но успоредно с това са закърнявали исконни наши сетива. Вселенското съзнание – външно сме се приближили до Кос­моса, но вътрешно сме го губили и сме се отдалечавали от него. Тази двоякост на човешкото ни битие е любопитна и поучителна. Извървявайки огромен път към научното зна­ние и технологическото съвършенство, човечеството изостанало в своята „божественост“, все още преживява юно­шеската си възраст по отношение на Вселенския морал. Ние оглеждаме Космоса в дълбочина на хиляди светлинни годи­ни, но твърде малко знаем за онова Духовно съвършенство, което проявява и споява физическите закони и овладява моралното движение на Битието. Прочети цялата статия »