Лична страница на Атанас Коларов

. . . Растението достига от 25 до 60 см височина. То е силно разклонено и цъфти в златножълти сенникови съцветия. За да сме сигурни в него, взимаме едно напълно разцъфнало цветче и го смачкваме – трябва да изтече червен сок. Цъфналата билка се събира за приготвяне на чай и бани, а за направата на масло се взимат цветовете.
. . . Религиозното мислене на народа едно време е свързвало благоухаещия, кървавочервен сок от цветовете с кръвта и раните на нашия спасител Христос. Маслото от жълт кантарион е наистина най-доброто масло за рани. То действува болкоуспокояващо, противовъзпалително и заздравяващо. Една легенда за тревичката, която носи толкова благоговейни народни имена, разказва следното: „Когато любимият апостол на Господа стоял смъртно опечален под кръста, той грижливо събрал опръсканите със свещена кръв растения, за да ги подари на вярващите като скъп спомен за смъртта на Спасителя.“ Прочети цялата статия »