Лична страница на Атанас Коларов

. . . Предимно дивият лук, наричан още горски чесън, магьоснически или цигански лук е един от първите предвестници на пролетта. Свежозелените, ланцетовидни, блестящи и подобни на момина сълза, листа идват от продълговата луковица, която е покрита с бели прозрачни ципи. Гладкото, светлозелено стъбло с бялата цветна топка достига до 30 см височина. Дивият чесън расте само по богати на хумус, влажни поляни, сенчести и влажни лъки, под храсти, в широколистни и планински гори. Силният му чеснов мирис се усеща още преди растението да е видяно с очите. Този мирис му е донесъл името „див чесън“ и изключва объркване с листата на момината сълза или с отровните есенни минзухари.
. . . Те излизат от земята през април и май, понякога и по-рано. Цветчетата, обаче, се забелязват едва в средата на май и юни. Мощни лечебни сили дремят в това растение и се говори, че и мечките след зимния си сън го търсят, за да си пречистят с него стомаха, червата и кръвта. Дивият лук притежава в голяма степен качествата на нашия чесън, само че е значително по-лековит. Поради това той е особено подходящ за прочистващи лечения през пролетта и спомага за възстановяване от хронични кожни болести. Прочети цялата статия »