Лична страница на Атанас Коларов

Веждите

. . . Веждите са границата между човешкия и божествения свят. Колкото по-силни са интересите и стремежите на човека към земното, толкова по-дебели и са неговите вежди. Тогава волята и наблюдателността му са по-силно изявени, чувствата му по-груби, физическата сила – по-голяма.
. . . Обикновено веждите на старите хора са наведени надолу, на тези от средна възраст са като дъга, а на децата прави. Промяната на веждите води до промяна на лицето и оттам – до промени във вътрешния свят на човека. Ако мисълта е права, веждите остават прави. Наклонени надолу вежди имат хора със стари възгледи. Дебелите вежди, както и дебелите устни, са признак за чувствителност.
. . . Мечтателите имат много тънки вежди. Човекът с тънки вежди трябва да вярва на сърцето си, а този с дебелите вежди – на ума си.

Дъговидните вежди означават развит ум, знания и опит, но със стари възгледи. Колкото по-извити са веждите на човека, толкова по-слаба е волята му и по-силна чувствителността му. Сключените вежди означават скрита мисъл и подозрителност. Буйните вежди говорят за активен ум с разрушителни сили и неуравновесеност. Една вертикална бразда между буйните вежди значи воля за насилничество. Дължината на веждите е признак за интелигентност. Ако веждите не са симетрични и едната е нагоре, а другата надолу, това е признак за аномалии в стомаха.

Човек с дебели вежди има обективен ум. Свързан е с физическия свят. Човекът с тънки вежди има субективен ум. Той е под влияние на вътрешния свят. За физическа работа търсете хора с дебели вежди и тъпа брада, за деликатна умствена работа – хора с тънки вежди и остра брада.