Пътят на светлината. За вселената.
? Тогава би трябвало Вселената да има край и вие да познавате точните й граници?
– Не.
? Щом Вселената се разпространява до безкрайност и няма граници…
– Няма граница, няма безкрайност. Границата е там, докъдето ти можеш да стигнеш. Извън тази опростена граница за теб всичко е безкрайност.
? Няма граници, но няма и безкрайност. Следователно мога да се движа безкрайно в определена посока, но границата винаги ще се отмества и след нея ще следва безкрайност?
– Да. Приеми безкрайността като естествено състояние на Вселената, в което абсолютно нищо няма край. Ще добавя още, че духът, който е в материя и се бори за своето оцеляване, не означава дух на информационния разпад, той просто е подложен на особен тип обучение, за да постигне нова среда на духовно зрение.
? Искате да кажете, че у нас се развиват сетива за усещане на безкрайността?
– Да, но много бавно и мъчително.
? Какво представлява като форма на безкрайност „пръстенът“, който не може да бъде преминат?
– Това е енергийната спирала на въртене, която никога не можеш да преминеш.
? Тогава изглежда, че за всяка галактика поотделно има граница, която не може да бъде премината?
– Няма граница, разберете. Границата с ваше спекулативно понятие. В енергийната спирала ти се въздигащ по максимума и слизаш по минимума, но винаги си в нея и никога извън нея. Ако си представиш спиралата двумерно, какво ще представлява тя? Отрязък от повърхността във формата на два съединени с върховете си триъгълника, погледнато отстрани, или постоянно разширяващ се кръг, погледнато отгоре, и това създава у вас идея за граница. Но спиралата винаги се движи и образува два съединени с върховете си конуса, границата на „отстрани“ и „отгоре“ се размива и изчезва.
? В последните ни разговори вие ни казахте, че колкото и да раздробяване материята, колкото и малки да стават елементарните частици, никога няма да достигнем до край, защото елементарните частици всъщност са чиста енергия. Че идва един момент, в който енергията вече не може да намалява, но все още може да се дели?
– Да. Но, в самото деление на енергията-частици винаги съществува поле, което ги „разпознава“, проявява ги и в даден момент отново ги прегрупира.
? Полето постоянно привнася енергия?
-Да.
? Тогава можем ли да предположим, че полето също е съставено от енергия-частици, още по-малки от тези, които познаваме?
-Да.
? Удивлява ме прозрението на Фритьоф Капра, че елементарните частици реагират на ограничението на пространството с движение. Той твърди, че колкото пространството е по-малко, толкова движението им е по-бързо.
– Когато се извършва в малко помещение, простото физическо движение с по-зримо, по-впечатляващо и сякаш се проследява, обхваща по-лесно. Помисли! Но когато се „разсее“ в пространството, в необозримото пространство и самата частица е невероятно малка, ти я изгубваш като видимост. Ето защо просто не можеш да определиш скоростта й на движение. Затова съм казал, че тя се разсейва и забавя не се разсейва и не се забавя, просто става неуловима.