Изтегли Adobe Flash player
Температура -
Дървени джакузита за градината

Пътят на светлинатаПредговор на Владимир Зарев
към „Пътят на светлината“

. . . В предговора към „Колелото на съдбата“ аз се постарах също да обясня каква духовна вселенска ин­ституция представлява Акаш . Почти всички вели­ки мистици и адепти от Аристотел насетне са били във връзка с „Акашевите записи“, щедро са получа­вали информация и са се поучавали от тях. Френски­ят езотерик Елифас Леви нарича „Акаша“ „Астрална светлина“ и споменава, че оттам е черпил сведения за своите прозрения. Елена Блаватска и Рудолф Щайнер назовават „Акашевите записи“ „Книга на живо­та“ или „Космическа памет“ и настояват, че на медитативно ниво те са осъществявали контакт с този световен източник на познание. Всъщност „Акаша“ е могъщ информационен блок в дълбокия космос, който съдържа информация не само за историческо­то минало и бъдеще на Земята, но и за неизброими други космически светове. Благодарение на необик­новените способности на Елисавета Логинова, кол­кото и нескромно да звучи, ние от кръга „Дуло“ също разговаряме с Учителите от Акаша и с тяхната доб­ронамереност успяхме да осмислим „Колелото на съдбата” и настоящата книга. От собствен опит вече зная, че в живота няма нищо случайно. Тази инфор­мация ни се подава точно „тук и сега“, защото е не­обходима, защото човешкото съзнание е узряло да я възприеме, да превърне познанието в житейско по­ведение.
. . . Забавям вашето любопитство, но реших да на­пиша този нов предговор, когато осъзнах, че за тези две години на постоянен контакт с Учителите у мен се натрупаха впечатления и опитности, които съм длъжен да споделя с вас. В началото, пък и сега, аз и моите приятели от кръга „Дуло“ очаквахме на наши­те въпроси да получаваме все по-сложни и изпълне­ни с крайна изчерпателност и истинност отговори. Ние например се надявахме бързо и лесно да полу­чим цялата възможна информация за структурата и същността на Вселената, за енергийните взаимодейс­твия вътре в нея, за дълбоките взаимоотношения меж­ду микро- и макросвета. Или за това, какво точно представлява човешката душа, за нейното движение в пространството и времето след биологичната ни смърт, за кармичния кръговрат, в който тя е въвлече­на. В началото изпитвах известно лично разочарова­ние, защото често Учителите ни отговаряха съвсем простичко, дори едносрично, понякога изпитвах усе­щането, че те сякаш премълчават част от информа­цията или подценяват нашата разумност. Бяха нуж­ни множество допълнителни въпроси, за да развием темата и да извлечем резултати, които ни задоволя­ваха. Струва ми се, че вече съзнавам причините за взаимното затруднение, което изпитвахме в нашите разговори, и че е важно да ги обсъдя с благосклон­ния читател. А причините за затруднената комуника­ция в основата са две.
. . . Първо – в копнежа си да достигнем до сърцеви­ната на познанието, до абсолютната истин­ност, ние, хората, сме склонни излишно да усложня­ваме нещата, да ги сведем до собствените си обърка­ни мисловни конструкции. Ние сме убедени, че от­говорът за едно сложно явление обезателно трябва да е побъркващо усложнен. В противен случай не го при­емаме за верен. Мисля си обаче, че Вселената е изг­радена така, че реално проявява логичното противо­речие – най-сложното и далечно от нас е всъщност най-просто и близко до нас. Ние изграждаме своята логика, опирайки се на несъвършените си сетива и на елементарната причинно-следствена връзка (вся­ка причина поражда следствие, което е причина за ново следствие). Този механизъм на познание, е ве­рен в ограничения свят, който населяваме, но той.ни открива само малка, „видимата част“ от това позна­ние. В субатомния свят (света на елементарните час­тици) съществуват множество явления, които проти­воречат (надмогват) елементарната логика и не могат да бъдат обяснени с нея. В своята знаменита книга „Дао на физиката“ Фритьоф Капра (той е професио­нален атомен физик с уважавано име в науката) до­казва, че елементарните частици всъщност не са ма­териални обекти, а са форма на чиста енергия, която непрестанно взаимодейства помежду си. Електронът например е вълна-частица, която обикаля с 900 ки­лометра в секунда (!) около ядрото, ядрото е съставено от вълни-частици, които сякаш „кипят“, реагират на пространствените си ограничения, като се движат в непредставимо малките разстояния със скорост 60 000 километра в секунда (!). Винаги когато една „частица“ разполага с ограничено пространство, тя реагира на ограничението с движение, което е толкова по-бързо, колкото по-малко е пространството. Следовател­но видимата „твърдост“ на материята не отговаря на възприетата ни представа, че тя е съставена от свръх малки, но материални частици, а се определя от фак­та, че чистата енергия се движи с огромни скорости в невъобразимо скъсеното пространство. Всичко, кое­то съзерцаваме и до което сме способни да се докос­нем – въздуха, масата, собственото ни човешко, тяло всъщност е съставено от чиста енергия. Но това Учителите ни го бяха казали отдавна и аз отказ­вах да го възприема. Бях неспособен да повярвам, че човешката душа е изградена единствено от информация и чиста енергия, защото в представите на класическата физика изглежда невъзможно енергията да изгради своя самостоятелна, самоподдържаща се, трайна структура и да не се разтвори в хаоса, в постоянната ентропия.
. . . Ще дам още един пример. Учителите ни бяха казали, че Бог е информация, енергия и светлина и това затрудни до крайност моята представа за Него­вата всеобхватна духовна пустинност. Аз все се мъчех да Го дообясня, да Го украся и най-важното да Го разширя, като Го смаля до своето ограничено мисле­не. Сега вече съм принуден да се съглася с твърдени­ето на големия писател Умберто Еко, че Бог може да бъде опознат единствено с помощта на парадокса и абсурда. За жалост ние нямаме нито сетива, нито из­граден логически апарат, за да проумеем Неговия творящ промисъл и безграничие.
. . . Но и в макросвета са познати явления и същ­ности, които не се побират във възможностите на чо­вешката ни логика. Например ние доказано знаем, че Вселената е безкрайна, ала можем ли да си предс­тавим това? Как изглежда безкрайността? Ако съдър­жа в себе си пространство, има ли своя ясно изразе­на форма?
. . . Или друг пример, според Теорията на относи­телността, създадена от Айнщайн, времето тече по различен начин в зависимост от скоростта, с която се движи даден материален обект. Широка популярност получи така нареченият парадокс на близнаците. Ако единият близнак остане на Земята, а другият полети в космоса със скорост близка, до скоростта на свет­лината, и се върне на нашата планета след десетиле­тия, той ще е остарял с няколко години, но ще зава­ри своя брат в дълбока старост. Обективно времето сякаш е протичало еднакво и за двамата, но единият ще бъде на трийсет, а другият на седемдесет години. На пръв поглед това е невъзможно, но науката не само че го допуска, но го и доказва.
. . . Вселената навярно е устроена просто, ала ние не притежаваме логически апарат да я разберем. Ес­тествено е да приемем, че причинно-следствената връзка лежи в основата на всяко събитие, но зад нея съществуват невъзможни за нас пространства, така както зад привидния край на хоризонта, невидим за нас, продължава светът.
. . . И второ. В постоянния контакт с Учителите аз постепенно усетих, че част от познанието, от исти­ните, които те желаят да ни споделят, просто нямат вербален еквивалент, не могат да бъдат предадени с помощта на езика. Ние мислим, в някаква степен и чувстваме, чрез езика. Известният американски лингвист Ноам Чомски твърди, че езикът е инстинкт, че нашият мозък априори съдържа вътрешна грамати­ческа програма, или „генеративна граматика“, която ние развиваме без обучение. В този смисъл езикът е универсален, но неговият словесен потенциал се на­бира от нашите земни и ограничени сетива. Езикът е словесен сбор от реакции на дразнители и най-вече той е възприет цивилизационен продукт. Ние гене­рираме собственото си познание чрез езика на базата на сравнението. Нещо неизвестно се сравнява с вече известни нам понятия, така получаваме представа за новото. Представете си обаче, че аз се опитам да обяс­ня на един дивак какво е самолет. Самолетът е кух и изграден от метал, той има формата на риба и крила на птица, задвижват го перки, които се въртят като пумпал. Самолетът лети благодарение на керосин, течност, която, запалена, гори. Всяко отделно срав­нение е точно и познавателно, но в едно примитивно съзнание то ще създаде чудовищна, фантастна ця­лост, която няма нищо общо с описвания предмет. Интуитивно в себе си подозирам, че именно по тази причина ние не разбираме докрай универсалния ма­тематически език, който също нито изчерпва реал­ността, нито може да бъде „преведен“ вербално. Една математическа формула, която описва сложно явление, просто не може да бъде разказана. С помощта на думите, на езика ние ще докоснем единствено нейния относителен смисъл,
. . . И още. Дори опитът да изкажем една очевидна истина сякаш я изкривява, когато я облечем в думи, изпитваме странното усещане, че тя се изплъзва, из­чезва. Предполагам, че това е причината постигна­лият се Адепт, Гуру, Учител да се самовглъбява, да се самозатваря, неговото лично вътрешно съзерцание се оказва непознаваемо за околните, най-фините му и значителни опитности просто не могат да бъдат спо­делени. Въпреки че за тяхното житие и премеждия са написани цели епоси, Буда и Иисус са ни оставили ужасно малко свои думи, а когато говорят, правят го просто и лаконично. Спомнете си Иисус в Гетсиманската градина. Той не само знае, че ще бъде преда­ден. Той настоява да бъде предаден, защото само чрез слабостта на Юда Той може да се осъществи, да дос­тигне до мига на своето предназначение. Там Иисус не философства, не ни обяснява мъчителното проти­воречие между човешката си плът и вътрешната си божественост. Той промълвя единствено разтърсва­щото: „Отче мой, ако е възможно, нека ме отмине тая чаша.“
. . . Тази „непълнота“ на езика дори в най-обикно­вената ни житейска комуникация създава у нас впе­чатлението за нещо, което продължава след произне­сените думи. Колкото и да надграждаме едно вербал­но съобщение, то винаги е недовършено, неговият смисъл е по-богат, по-обемен от самия изказ. Ето защо в художествената литература например от осо­бено значение е не само съобщеното, но и премълча­ното. „Пропуснатото“ от писателя сякаш допълни­телно естетизира текста и привнася в него нови смие­ли. И така, след всяко човешко изказване, независи­мо дали то е писмено, или устно произнесено, оста­ва неговият вербален континиум, разширеното му отражение. Тези проблясващи особености на езика ме навеждат на мисълта, че просветлението, към което ни отправя будизмът, не е нищо друго освен придобитата способност да получаваме позна­ние без участието на сетивата ни и на езика, Това е възможност да усещаме, да се разтваряме в Целостта, без да я мислим и единствено с помощта на вътреш­ното си съзерцание.
. . . За жалост ние не сме просветлени и понятийната „затвореност“ на земния език, както и логичес­ката ни човешка незрялост, очевидно ни затрудняват в диалога – и Учителите, и нас. Ние се стремим да преодолеем собствените си ограничения, като зада­ваме допълващи въпроси, докато не „преведем“ сми­съла на съобщението им. И все пак отсъствието на висши словесни абстракции в речниковия ни потен­циал, самият ни навярно доста примитивен начин на мислене принуждават Учителите понякога да отгова­рят лаконично или оставят у мен усещането, че не сме ги разбради докрай. Когато говорим за морал, нещата изглеждат лесни и ясни, но когато отправим нашия интерес към астрономията, физиката или за­ченем някоя метафизична тема, те се усложняват и аз поне осъзнавам собствената си недостатъчност. В „Колелото на съдбата„, както и в тази книга, читате­лят ще забележи някои привидни противоречия. Учи­телите например твърдят, че за разлика от простран­ството времето не съществува, че то е чисто земно психологическо понятие, с което измерваме нача­лото и края на някакво събитие. Но обяснявайки ни едно крайно интересно явление, свързано с човеш­ката карма, и в желанието си да ни улеснят, те въве­доха понятието пространствено-времеви континиум. Разсъждавайки върху несъвършенството на чо­вешката ни логика и ограничеността на езика, аз моля читателя да прояви търпение, да смири колкото е въз­можно своето любопитство, защото той ще получава отговор на своите въпроси в протежение на цялата книга, а не само в отделно прочетения пасаж.
. . . Добре е да изясним и какво ще съдържа тази нова книга. В нея читателят ще намери съвсем нови­те теми за Астрологията, за това какво представлява човешката карма и определящият я пространствено-времеви континиум, за физическите закони и взаим­ното преливане на микро- и макросвета, за начина, по който функционира човешкото тяло и мозъкът, за извънземния разум и НЛО. Поради огромния инте­рес, предизвикан от „Колелото на съдбата“, ще пов­торим единствено главата за това, какво представ­лява биологичната смърт на човека и пътят на душа­та от физическото тяло в Латералното пространство. Но тази тема също е обогатена и доизяснена с мно­жество допълнително зададени въпроси и в известен смисъл ще бъде нова за любознателния читател.
. . . Излишно е да пояснявам, че „Пътят на светли­ната“ е невъзможна без изумителните качества на Елисавета Логинова, без нейните способности да осъ­ществява контакт с „Акаша“ и, разбира се, без доб­ронамереното съавторство на Учителите, които спо­делят с нас (също и с вас) това познание. Тъй като осъзнавахме отговорността, която поемаме, този път се обърнахме и към професионалисти, за да ни по­могнат да формулираме и зададем правилните въп­роси. В главата „Астрология“ например ние ползвах­ме опита на таротистката Павлина Касабова и астроложката Светлина Гавраилова, по въпросите на био­логията решителна помощ получихме от д-р Еле­на Василева, лекар в Първа градска болница – Со­фия. За да изградим логиката и философията на „Пъ­тят на светлината“, ние сме се консултирали с извес­тни български учени, професори по физика, астро­номия и биофизика. Редно е да спомена отново име­ната на духовните приятели от кръга „Дуло“, защото всички те със своето съучастие допринесоха за създаването на тази книга. Ще започна с Елисавета Логинова, без забележителната дарба на която всичките ни усилия изглеждат безсмислени. Вие ще имате въз­можността да прочетете интервюто на Ели, дадено пред сп. „Съвременник“, в което тя разказва за своя нелек духовен път, за срещата си с Учителите и за нарастващата си способност да общува с тях. Длъжен съм специално да отбележа огромния принос на гос­пожа Мария Ножарова (наричана от всички ни „маме“), която с усмивка и непоклатимо упорство губи зрението си, за да разчете поне част от ония 1000 страници (изписани от Ели със странни, косми­чески йероглифоподобни знаци), които все още сто­ят засекретени и събират прах в Министерството на отбраната. И ако в този епичен прочит има опреде­лени успехи, те се дължат изключително на нейното себеотдаване. Останалите членове на кръга „Дуло“ са Марина Иванова, Петя Динева, Стойко Стоев, Любка Крумова, Илия Логинов, Белла Николаева и Маргарита Узунова.
. . . Уважаеми читателю, смисълът на това позна­ние е насочен към хармонията и доброто, които са заложени във всеки от нас. В него няма нищо задъл­жително, вие сте в правото си да го приемете или да го отхвърлите, изборът, свободната воля е част от най-интимната ни човешка божественост. Но ако успеем да разберем себе си като част от великото ду­ховно движение във Вселената, ако преодолеем стра­ха си от смъртта и се доверим на своето безсмъртие, както се доверяваме на пътя си до дома, това наисти­на ще ни направи свободни и разумни същества. Ще ни помогне да се смирим, но и да се познаем, да се опитаме да променим кармичните си предопределе­ния. Ние все още не можем да надникнем в съвър­шенството, но е добре да се вгледаме в постоянно отдалечаващия се хоризонт с отворени очи.

Владимир Зарев

Tyxo брояч Valid XHTML 1.0 Transitional