Изтегли Adobe Flash player
Температура -
Дървени джакузита за градината

Как се пробиват в земята 7 метра на ден!

Така изглеждат инструментите за бързо пробиване на дупки в земята.Истина е, че на 11.11.2012 година с един добър приятел достигнахме 7 метра дълбочина! Историята, обаче, съвсем не започва с дълбането. В началото бе идеята да си направя кладенец. Има фирми, сонди, всякакви майстори. Това, обаче, е една скъпа и несигурна процедура. Идват и казват:  „На метър положени тръби цената ни е толкова лева. Къде и колко да пробиваме?“

Съвсем логично тръгнахме да установяваме местото на дамара в градината. Опити бяха правени с багети, с радиестезично махало, идваха няколко души, които даваха сравнително близки местоположия на подпочвените води. В един момент избрахме мястото на кладенеца. Следващата крачка беше проверка на местото на дамара. Идеята бе да се пробие малка (12 сантиметрова в диаметър) дупка.  Зная, че се пробива бързо и веднага става ясно дали това е истинското място на бъдещия кладенец. Ако не се появи вода, търсим друго място. Ако сме го уцелили – просто може да се разшири, укрепи, облицова, дренира и т.н.

За пробиването използвахме малка замба. Направена е просто, с подръчни материали. Нужна е една тръба с ухо, на която се Оформяне на заострената част на замбата.завързва въже и заварена на другия край около 40-50  см по-широка тръба заострена на края. Пускайки я в дупката в широката тръба се набива пръст, която се вади на повърхността, изважда се пръстта и се замбата се пуска отново. Така за един ден може да се пробият няколко метра. Точно колко никой не може да каже. Зависи от структурата на почвата. Началото, естествено е чернозем. Това е активния хумусен слой. Той е лесен. При нас след 50-60 сантиметра започна почвата да избледнява и да става по светла. Беше и по-суха, почти като пясък. След 20-30 сантиметра се появи леко глинест пласт. От един момент нататък този глинест пласт започна да излиза влажен. С което ние бяхме обнадеждени. Карахме така до 7-мия метър, когато започна да се появява и синьо-сива структура на пласта. Денят свърши и ние приключихме.

Научихме и много тарикатлъци. Например: многократното пускане е ясно. Важния въпрос е кога да извадим замбата. Със зъбите си замбата раздробява почвения слой. Идеята е или да отреже накрая някаква филийка от твърд почвен слой и така да извади раздробената почва или да се сипе малко вода и вече като леко споена почвата се задържа в цилиндъра и може да се извади. Да се сипе вода, но на малка дълбочина става лесно. Като се стигне вече 5-8 метра наливайки вода само обливате стените на дупката и калта полепва по въжето и вие ставате като малачета. Затова трябва да се научите да разпознавате звука на падащата замба. Когато сте изрязали с пускането на замбата някаква филийка от дъното и тя здраво се е заклещила в стеснението над зъбите на замбата, звукът се променя, усеща се повече като изпуфтяване, а не като падане на нещо върху дъното на дупката. Ще разберете колко е важно това, когато минете 5-7 метра и разберете, че многото умора се трупа от ваденето на замбата. Наблюдавайте накъде копаете! Става много лесно – с малко огледало осветявате дъното от слънчевите лъчи и всичко се вижда. Важно е заради посоката. Оста на канала трябва да е вертикална. Ако се изкриви и не можете вече да виждате дъното прегледайте си заострянето на зъбите на замбата.

Много е лесно! Остава да си го направите и приятно с лека почерпка след работа.

 

Tyxo брояч Valid XHTML 1.0 Transitional