Изтегли Adobe Flash player
Температура -
Дървени джакузита за градината

Дребноцвета върбовка (Epilobium parviflorum). . . Върбовката, която досега бе твърде непозната като лечебно растение, а и за която в нито една от обичайните билкарски книги не се споменава, започна истинско триумфално шествие като лечебно растение против заболявания на простатата едва след представянето в първото издание на брошурата ми „Здраве от аптеката на Господ“. За много кратко време тя стана известна в цяла Европа и извън нея не на последно място и поради това, че при определени болести тя вече е помогнала на множество хора. Поради многото видове върбовка възникна обаче и известна несигурност.
. . . От силно лековитите видове трябва да се изброят следните: розово-червената върбовка (Epilobium roseum), дребноцветата върбовка – речна върбовка (Epilobium parviflorum), планинската върбовка (Epilobium montanum), тъмнозелената върбовка (Epilobium obscurum), ланцетовидната върбовка (Epilobium lanzeolatum), хълмистата върбовка (Epilobium collinum), блатната върбовка (Epilobium palustre), чакълестата върбовка (Epilobium fleischer) и алпийската върбовка (Epilobium anagallidifolium). Всички тези видове целебни върбовки могат да се познаят по малките им цветчета в червеникав, бледорозов или почти бял цвят. Те са като заковани върху продълговатите, тесни семенни шушулки, от които след разпукването изскача покритото с бели, памуковидни коси семе. В Тирол върбовката е известна странно под името „женска коса“.
. . . От споменатите целебни видове се събира цялото растение, т.е. стъблото, заедно с листата и цветовете, като трябва да се внимава растението да се къса в средата (то междувпрочем се чупи много лесно), за да може то след това да пусне отстрани нови леторасли. Събраните растения се нарязват още докато са пресни. От чая от върбовка се пият, даже и при най-тежки случаи, само по две чаши на ден и то една чаша сутрин на гладно и една чаша вечер. Това обаче не значи, че човек може да си спести посещението при лекаря. При всяко тежко заболяване трябва на всяка цена да се консултира лекар.
. . . Два вида върбовка, които човек трудно може да обърка с другите дребноцвети видове, не бива да се събират. Това са чорлавата или вълмова върбовка (Epilobium hirsutum) и горската върбовка (Epilobium angustifolium). Цветовете на първия вид стават големи колкото нокъта на палеца и сияят пурпурночервено. Той се среща често в големи храстоподобни количества, достигащи 150 см височина, по и край равнинни води; стъблата и листата му са месести, а отдолу леко власати. Известният австрийски ботаник Рихард Вилфорт, който е много добре запознат с върбовката като лечебно растение, не я споменава в книгата си: тя можела, както той казва, много лесно да бъде объркана с вълмовата върбовка, която, за разлика от дребноцветата, има поне пет пъти по-големи листа, по-месести стъбла и листа и достига една значително по-голяма височина, но пък има обратен ефект.

Tyxo брояч Valid XHTML 1.0 Transitional