Лична страница на Атанас Коларов

За животът и смъртта

? Добър ден. За много години! Ако Бог е информация, как­то вие сте го казали, тогава защо му е необходима материята?
– Добър ден и за много години. Твоите думи повтарям и продължавам разговора. Нужно е то затова, защото Той се представлява чрез материята, т. е. придобива видност, която е нужна, за да реализира Себе си – мисълта си, идеите си чрез материята. Защото само мисъл, както е тя в ефира, не може да се себеосъществи. Трябва и движение на материята, за да се оформят нови и нови материи и действия, които от своя страна създават нова или стара, но поновому обогатена информация.

? Тогава можем ли да приемем, че материята, съответно разумът е „играта на Бог“ – възможността Той да реализира своята пустинна и несвършваща непрекъснатост. Можем ли да приемем, че Неговата непрекъснатост се реализира чрез наша­та смърт?
– Смъртта е само почивка за душата, след което тя от­ново се обновява чрез новата материя и както ти казах в предишния въпрос, старата информация, получена в пре­дишната материя се обновява и уголемява в новото си тяло. Т.е. всеки нов живот е допълнение на информацията, полу­чена от предишния живот. Но не би трябвало да използваш словосъчетанието „игра на Бога“. Чрез разума, мисълта и материята, а това е едно съвършено действие, Той се реа­лизира във видимия свят.

? Аз също мисля, че неизвестността е най-страшното нещо. Вие отговорихте на следващия ми въпрос, но понеже интересът към тази материя е много голям, все пак ще го задам. Свързана ли е физическата смърт с последно страдание, с ужасно страдание, преди да се отдели душата от тялото? Предполагам, че всяка клетка крещи за живот. Все пак това е жива материя, която умира.
– Не клетката крещи за живот, а самата болка е вид мозъчно възприятие, което възбужда мозъчната функция и предизвиква стреса, наслагването за болезнено очакване, т.е. обединява болката и страха в едно. Но когато човек умира, трудно е да го проверите и да го повярвате, много преди да затвори завинаги очи, душата му вече е отделена от физичес­кото тяло. Тя се изнася и стои над него, придържайки се към последния енергиен пулс. Тя следи пулса и когато той изчез­не напълно, душата се освобождава, полита като птица в простора, като лек летен бриз. Но болка няма. Това не е болка на душата, а е болка-остатък на мозъчната функция. Т. е. останала постъпателна вибрационна дейност в невроните по цялото продължение на тялото и мозъка.

? Много сме чели за това, което се случва след смъртта. Бих искал да Ви задам няколко въпроса, защото то също инте­ресува хората. Вярно ли е, че се преминава през дълъг тъмен тунел (такова усещане изпитва душата), в който се чува стър­жещ звук, след което душата се извисява над тялото и застава над него, наблюдава тялото отстрани и отгоре?
– Тунелът това е … Ако ти имаш познание за човешка­та структура – гръбначният стълб на човека представлява фина тръба, в която е съхранена жизнената енергия на тялото. Тя е свързана с черепната кутия, а в центъра на тази черепна кутия се намира фонтанелният отвор, който при добрите медитатори служи за осъществяване на контакт. Тук е поло­жена хипофизата – точно под фонтанелата. Ако успееш да си представиш: да съединиш на едно ниво: гръбначен стълб, турско седло, хипофиза, фонтанела – те представляват обща тръба. Когато човек изпадне в кома, за което питаш ти, енер­гията преминава именно през тази тръба, излиза през фон­танелата и остава, увисва над главата на човека. Това може да се улови със специални камерни устройства, които са нагодени да реагират на тези енергийни трептения. Но това все още не е очистване на душата. За реалното прочистване на душата говорихме, когато въпросът бе за Черната дупка. Преминавайки през черната дупка душата повече не е в със­тояние да се върне във физическото тяло.