Изтегли Adobe Flash player

Безкрайната вселенаПътят на светлината. За вселената.

? Тогава би трябвало Вселената да има край и вие да познавате точните й граници?
–  Не.

? Щом Вселената се разпространява до безкрайност и няма граници…
–  Няма граница, няма безкрайност. Границата е там, докъдето ти можеш да стигнеш. Извън тази оп­ростена граница за теб всичко е безкрайност.

? Няма граници, но няма и безкрайност. Следователно мога да се движа безкрайно в определена посока, но границата винаги ще се отмества и след нея ще следва безкрайност?
–   Да.   Приеми безкрайността  като естествено състояние на Вселената, в което абсолютно нищо няма край. Ще добавя още, че духът, който е в материя и се бори за своето оцеляване, не означава дух на ин­формационния разпад, той просто е подложен на осо­бен тип обучение, за да постигне нова среда на ду­ховно зрение.

? Искате да кажете, че у нас се развиват сетива за усещане на безкрайността?
–  Да, но много бавно и мъчително.

? Какво представлява като форма на безкрайност „пръс­тенът“, който не може да бъде преминат?
–  Това е енергийната спирала на въртене, която никога не можеш да преминеш.

? Тогава изглежда, че за всяка галактика поотделно има граница, която не може да бъде премината?
–   Няма граница, разберете. Границата с ваше спекулативно понятие. В енергийната спирала ти се въздигащ по максимума и слизаш по минимума, но винаги си в нея и никога извън нея. Ако си предста­виш спиралата двумерно, какво ще представлява тя? Отрязък от повърхността във формата на два съединени с върховете си триъгълника, погледнато отстра­ни, или постоянно разширяващ се кръг, погледнато отгоре, и това създава у вас идея за граница. Но спи­ралата винаги се движи и образува два съединени с върховете си конуса, границата на „отстрани“ и „от­горе“ се размива и изчезва.

? В последните ни разговори вие ни казахте, че колкото и да раздробяване материята, колкото и малки да ста­ват елементарните частици, никога няма да достигнем до край, защото елементарните частици всъщност са чиста енергия. Че идва един момент, в който енергията вече не може да намалява, но все още може да се дели?

– Да. Но, в самото деление   на   енергията-частици винаги съществува поле, което ги „разпоз­нава“, проявява ги и в даден момент отново ги прегрупира.

? Полето постоянно привнася енергия?
-Да.

? Тогава можем ли да предположим, че полето също е съставено от енергия-частици, още по-малки от тези, които познаваме?
-Да.

? Удивлява ме прозрението на Фритьоф Капра, че еле­ментарните частици реагират на ограничението на прос­транството с движение. Той твърди, че колкото прост­ранството е по-малко, толкова движението им е по-бързо.
– Когато се извършва в малко помещение, прос­тото физическо движение с по-зримо, по-впечатля­ващо и сякаш се проследява, обхваща по-лесно. По­мисли! Но когато се „разсее“ в пространството, в не­обозримото пространство и самата частица е неверо­ятно малка, ти я изгубваш като видимост. Ето защо просто не можеш да определиш скоростта й на дви­жение. Затова съм казал, че тя се разсейва и забавя не се разсейва и не се забавя, просто става неуловима.

Tyxo брояч Valid XHTML 1.0 Transitional