Ако си имате собствена градина с плодни дръвчета, не е възможно да не сте се сблъсквали с въпроса: какво да направите с плодовете, когато годината се случи плодородна. Никой не иска да изхвърля труда си… Тази година намерих моето си решение на тази ситуация.
Имах много абълки. Бяха от различни сортове. Раздавах, подарявах, отделих за нас и пак останаха много. Най-много харесвам сорт Мутцу. Той е ароматен, с крехка сърцевина, много тънка кожа. Когато е презрял плода, кожицата много лесно се бели. Недостатъкът им е, че не са особенно трайни. Точно тях реших да съхраня изсушени. Намерих си сушилня, която има обхват до 75° С. Нарязох ябълките, като махнах семенника и обелих кожата им, на възможно най-тънки филийки.
Опитайте се да уцелите момента. Причината е проста. Целта е така изсушените резенчета да станат толкова сухи и хрупкави, че да Ви се топят в устата. Ако са недостатъчно изсушени, ще станат малко жилави. Ако пък ги забравите за по-дълго време, те ще потъмнеят и ще загубат аромата си. Най-подходящият момент е, когато забележите, че обемът им се е смалил, но са си запазили цвета. При сушенето на този сорт от премахнатите обелки, семенници и водата от съдържанието на абълките, теглото им се намалява 10 пъти. Внимателно трябва да отлепите така изсушените резенчета от тавичките. Те са още гъвкави, понеже са топли. Когато изстинат ще се втвърдят и ще станат хрупкави. Но, ако ги оставите в книжна кесия, след известно време те ще попият влага от въздуха. Затова още щом ги извадя топли от сушилнята, ги подреждам в буркани с винтова капачка. По този начин те ще стоят хрупкави много време.
Няма как да го разберете, докато не го опитате. Впрочем опитах да суша и други плодове. Получи ми се много добре. Пробвах с дюли, круши, сливи и смокини. Ще ми е интересно да проверя какво ще се получи с прасковите и кайсиите, малините и ягодите които са най-нетрайни.