Изтегли Adobe Flash player
Температура -

Широколист жиловлек (Plantago lanceolata)Теснолист жиловлек
. . . От голямото изобилие на лечебни растения следващото, което изваждам, изглежда е било разпространено в миналото също толкова, колкото и днес и се е радвало на много добро име. Жиловлекът е бил владетелят на пътищата и расте още от първобитно време за дар на хората. В една англосаксонска благословия, която е в ръкопис и вероятно от XI век, се говори за девет растения, между които и за широколистият и остролистият жиловлек.
. . . Двата вида растат по всички полски пътища и слогове, в канавки и по влажни необработваеми земи и могат да се видят практически из целия свят. Жиловлекът се прилага на първо място против всякакви заболявания на дихателните органи, особено при силно затлачване с храчки, кашлица, коклюш, белодробна астма, та даже при белодробна туберкулоза.
. . . Швейцарският пастор Кюнцле, самобитният природолечител и познавач на голямата лечебна сила на нашите растения, пише: „Приложение намира целият жиловлек във всичките му видове, заедно с корена, листата, цветовете и семената. Той прочиства, както никоя друга билка кръвта, белия дроб и стомаха и поради това е много полезен за хора с малко или лоша кръв, слаби бели дробове и бъбреци, блед вид и получават обриви, пъпки, лишеи или пък покашлюват леко, прегракнали са и са все слаби като клечки, колкото и да ядат. Той спомага за заякването на хилави деца, които въпреки доброто хранене изостават в развитието си. „Аз самата съм помагала неведнъж с остролист жиловлек и мащерка, смесени в равни части, при белодробна и бронхиална астма (виж „Видове приложения и рецепти“). Тази запарка на чай се препоръчва много и при болки в черния дроб и мехура. При бронхит, белодробна и бронхиална астма страхотно въздействие оказва приготвеният по следния начин чай: чаша (чаена) студена вода с резенче лимон (ако той е пръскан, тогава без кората) и препълнена чаена лъжичка кафяв небет-шекер се кипват, оставят се четири-пет пъти да възврат, свалят се от печката и едва тогава се прибавя препълнена лъжичка от чаената смес. Тя се оставя половин минута да се изкисва. При тежки случаи трябва по четири-пет пъти на ден да се приготвя пресен чай. Той се пие на глътки и топъл, колкото може да издържи човек.
. . . Както може да се прочете в стари билкарски книги, семето на жиловлека помага против образуването на камъни, когато от него се взимат по осем грама на ден. Към това се пие и чай от жиловлек. Сироп от остролист жиловлек прочиства кръвта от всички наслоени и болестотворни вещества. Той би трябвало да се използува като истинско лечение, като всеки ден преди всяко ядене от него се взима по една супена лъжица, а децата по една чаена лъжичка (приготвянето на сиропа виж при „Видове приложения и рецепти“ ).
. . . По селата хората знаят, че от край време жиловлекът е предпочитан лек за рани. Когато веднъж един селянин се нарани на полето силно с един инструмент, за мое най-голямо учудване той откъсна пресни листа от остролист жиловлек, смачка ги и ги наложи върху раната си. И въпреки, че листата не бяха мити, тя не се възпали. Стрити, пресните листа помагат при одрасквания, срязвания, ужилване от оси, та даже и при ухапвания от побеснели кучета, отровни животни и змии, като при последните случаи те се използуват като импровизиращо средство за първа помощ, когато в момента няма лекар. В една стара билкарска книга пише следното: „когато някоя крастава жаба бъде ухапана от паяк, тя бързо се отправя към жиловлека – той помага.“
. . . Стрити между ръцете пресни листа, с малко сол към тях и наложени върху гърлото, лекуват гуша. Листа от жиловлек, сложени в обувките, премахнат появилите се от ходене или при излети мехури. Всяка, била тя и злокачествена, язва изчезва, когато се лекува с пресни стрити листа. Наложени върху засегнатите места, листата помагат и при злокачествени заболявания на жлезите. В тези случаи обаче е добре да се накисне и пресен майоран (при спешни случаи може да се вземе и изсушен) в дървено масло. Майоранът се сипва в бутилка, отгоре се налива маслото и тя се оставя 10 дни да престои на някое топло място. С добитото по този начин майораново масло се мажат заболелите жлези, отгоре се слагат стрити листа от жиловлек и мястото се омотава с кърпа. След кратко време настъпва подобрение.
. . . При един мой доклад в енорийската църква в Линц споменах, че стритите листа от жиловлек могат да излекуват всяка стара рана, та била тя и десетгодишна. Когато пет месеца по-късно говорех в залата на църковното училище в Линц, една жена взе думата: „Когато вие разказвахте, че листата от жиловлек можели да излекуват всяка рана, колкото и стара да е тя, аз много не повярвах на това. От 17 години съседката ми беше с отворено ходило и поради това от доста време вече не можеше да излиза от къщи. Още на следващия ден след вашата беседа, аз занесох листата и ги наложих върху болния крак, както вие бяхте обяснили. Трябва да оттегля съмненията си: За всеобщо наше учудване раната се затвори бързо и през последните пет месеца вече не се отвори“. Друг един пример: Един инвалид от войната с протеза на крака бе получил от продължилата дълго лятна горещина отворени места по ампутирания крак. Те не могли да заздравеят нито с мехлеми и облъчвания, нито с инжекции. Когато обаче той си наложи жиловлек, за една нощ раните се затвориха, и човекът можеше отново да си върши обичайната работа.
. . . Ето, че пастор Кнайп не преувеличава, като твърди, че за всяка болест е пораснала билка. Колкото повече се задълбочавам в билколечението, толкова по-големи чудеса преживявам. Всяка година умират много хора по мъчителен начин от ракови язви, макар че против тях има лечебни билки. А колко по-здрави и по-жизнерадостни бихме могли всички ние да бъдем, ако проявявахме по-голямо разбиране към тях! В очите на непросветените те са просто плевели. Започнете да се занимавате с билките и всичките ви оплаквания постепенно ще изчезнат.
. . . Тези мои редове трябва да вдъхнат кураж и утеха и на всички стари хора, които от години страдат от отворени ходила. Чрез налагане на листа от жиловлек и техните рани скоро ще се затворят и заздравеят. Тук възрастта няма никакво значение. Ако наред с това е налице и силен оток, тогава краката се киснат в студен екстракт от слез или в отвара от хвощ. След банята раните се намазват по края с мехлем от невен (виж „Видове приложения“ при „Невен“ ). Листата от жиловлек се препоръчват горещо и при тромбози.

Видове приложения и рецепти за жиловлека (Plantago)

  • Запарка от чай: Една препълнена чаена лъжичка с листа от жиловлек само се попарва с 1/4 литър вода и се оставя малко да се изкисва в нея.
  • Смесен чай: Една препълнена чаена лъжичка смес от жиловлекови листа и мащерка в равни части се попарва с 1/4 литър вода (виж съответното място в текста).
  • Налагане с листа: Пресни листа от остролист и широколист жиловлек се измиват, с точилката се стриват на каша и се налагат.
  • Сироп І: Четири препълнени шепи с измити листа от жиловлек се прекарват през месомелачка. Към получената каша се прибавя малко вода (за да не се захваща), 300 г нерафирана захар и 250 г пчелен мед. Цялото това нещо се слага на слаб огън и се бърка постоянно, докато заври и се образува гъста течност. Тя се сипва в бурканчета и се съхранява в хладилника.
  • Сироп ІІ: Измитите листа се слагат на слоеве с нерафинирана захар в буркан за туршия и се притискат здраво. Масата улегва. През следващите дни слоевете се повтарят, докато бурканът се напълни. На тихо място в градината се изравя дупка и в нея се слага завитият с три-четири пласта пергамент буркан. Върху него се слага дъска и тя се притиска с камък. Всичко това се покрива с пръст. Дъската и камъкът обаче трябва да се виждат. Чрез равномерната топлина на земята захарта и листата ферментират на сироп. След около три месеца бурканът се изравя, сиропът се изцежда в сокоизстисквачка (не през кърпа), кипва се веднъж хубаво и след това се пълни в добре затварящи се стъкленици. Който не може да извърши този вид ферментация, слага буркана да стои на слънце или близо до печката, докато сиропът се утаи на дъното. И в този случай обаче сиропът трябва да се кипне.
Tyxo брояч Valid XHTML 1.0 Transitional