Лична страница на Атанас Коларов

Тази книга е началото на края на мълчание, което се проточи почти 25 години. Когато усетих непреодолимия подтик да напиша какво всъщност се случи в Царичина и го споделих с близките си, първият въпрос беше: „Защо сега?“  Подобно на всички събития в тази необикновена история, завръщането към нея стана изведнъж, пробудено от внезапно усещане, което ме пренесе четвърт век назад.

Беше обикновена вечер след уморителен работен ден. Приключих последния преглед, заключих кабинета си и седнах в колата. Отпуснах се и докато пътувахме към къщи, погледът ми разсеяно подскачаше между хората по улиците, светлините, витрините… Изведнъж картината рязко се промени и се озовах в началото на историята, която преобърна живота ми. Когато започна необикновеният ми контакт с други светове и с Учителите, както ги наричам сега. Когато се появи странното усещане, че едновременно съм аз и не съм аз. Когато се промениха моята същност и излъчване. Зная каква бях тогава и каква трансформация преживях в начина, по който се отнасях към семейството и близките си хора, към приятелите и света наоколо. Тогава, в колата, един след друг − като на филмова лента, започнаха да се връщат спомените ми от онова време. Усетих познатата топлина в тялото, стана ми леко и хубаво и си помислих: „Откъде-накъде трябва да мълча?! И докога? Ясно е, че като си отида, всичко, което се случи на мен и на екипа, с който работихме, може да бъде забравено, отречено или интерпретирано по невъобразими начини − нещо, което се случва и сега. Не, залогът е твърде висок, затова съм длъжна да разкажа какво точно се случи през онези две години в Царичина. Особено след като оцелелите участници в събитията получиха мистериозна амнезия, а някои необяснимо промениха мнението си на 180 градуса“.